* * *
Изпиеш ли море, солено от сълзи,
и в гърлото ти тясно се промъкне
сподавена въздишка и облак задъжди
по директориите на душата, да замлъкне.
Ти знаеш сам на любовта цената,
дори и сто пъти да я изгубиш,
отново ще политнеш със крилата
на вятъра, когато истински обичаш.
И няма да ти стигнат океани
да заглушат в теб нежния и зов.
Една любов изплаче ли се някога,
се връща с нови сили за живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
