Jan 6, 2012, 1:50 PM

* * * 

  Poetry » Other
557 0 10
Изпиеш ли море, солено от сълзи,
и в гърлото ти тясно се промъкне
сподавена въздишка и облак задъжди
по директориите на душата, да замлъкне.
Ти знаеш сам на любовта цената,
дори и сто пъти да я изгубиш,
отново ще политнеш със крилата
на вятъра, когато истински обичаш.
И няма да ти стигнат океани
да заглушат в теб нежния и зов.
Една любов изплаче ли се някога,
се връща с нови сили за живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??