Изпиеш ли море, солено от сълзи,
и в гърлото ти тясно се промъкне
сподавена въздишка и облак задъжди
по директориите на душата, да замлъкне.
Ти знаеш сам на любовта цената,
дори и сто пъти да я изгубиш,
отново ще политнеш със крилата
на вятъра, когато истински обичаш.
И няма да ти стигнат океани
да заглушат в теб нежния и зов.
Една любов изплаче ли се някога,
се връща с нови сили за живот...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
