Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
24 sept 2012, 11:01

* * * 

  Poesía
627 0 9

Така те пих до дъно и несвяст,

че бързеят ми завидя за тази дързост.

Разплиска ме  по брегове от листопад,

за да потъна в мъжката ти гордост.

Удавена от непокорната си нежност

към всеки спомен - късчета от мен,

оставих се да тъна във омая,

но времето не се завърна с теб.

И затова разпуснах си косите

пред сърпове на жарко лято.

Две плитки, като две ръкойки,

се разпиляха с есенното ято.

Къде ли ще заровиш пак лицето си,

потърсиш ли косите ми, с любов надъхани. 

Какво ли ще намерят дланите ти,

щом дръпна моите - дъждовни от сълзи?

... и по-добре не се завръщай никога,

че всякоя любов все нейде свършва.

А моята несретница е луднала

и още помни твоите очи...

как лудваха сред огнени порои,

удавени във моите зеници.

Любов ли беше, дявол да я вземе.

Порой ли беше, нека вече стихне.

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??