* * *
опитвам се просто
мисълта си да хвана...
Дали муза ми идва
или ме налегна чувство?
Чувство на тягост,
но защо то ли ми носи радост?
Знам ли...
Блокирам и се питам-
защо ли?
Душата ми е в хармония
сякаш слушам Бетховен,
девета симфония.
Душата ми е самотница,
скита се тя във безкрая,
нищо ,че е в хармония
тя накрая...
Лута се насам и натам,
вечно търсеща,
молеща за утеха.
Питам се...
има ли го това чувство
за което говорят всички поети.
Питам се...
дали е възможно
в средата на своята зрялост
да намеря спокойствие и утеха
за духа си търсещ и искащ.
За капка нежност
бих дал душата си неспокойна.
Не знам-смутен съм аз
и объркан в този час.
Не съм чел мнаго книги,
като другите поети,
но туй което мисля
и вълнува ме
изразявам го начаса...
А то много е...лично!
Само думи не стигат-жалко!
Колко много са тези чувства...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Вълканов Todos los derechos reservados