7.09.2005 г., 23:58 ч.

* * * 

  Поезия
1172 0 1
Не знам как стана
опитвам се просто
мисълта си да хвана...
Дали муза ми идва
или ме налегна чувство?
Чувство на тягост,
но защо то ли ми носи радост?
Знам ли...
Блокирам и се питам-
защо ли?
Душата ми е в хармония
сякаш слушам Бетховен,
девета симфония.
Душата ми е самотница,
скита се тя във безкрая,
нищо ,че е в хармония
тя накрая...
Лута се насам и натам,
вечно търсеща,
молеща за утеха.
Питам се...
има ли го това чувство
за което говорят всички поети.
Питам се...
дали е възможно
в средата на своята зрялост
да намеря спокойствие и утеха
за духа си търсещ и искащ.
За капка нежност
бих дал душата си неспокойна.
Не знам-смутен съм аз
и объркан в този час.
Не съм чел мнаго книги,
като другите поети,
но туй което мисля
и вълнува ме
изразявам го начаса...
А то много е...лично!
Само думи не стигат-жалко!
Колко много са тези чувства...

© Пламен Вълканов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо ли ми е познато всичко това??? ....
    Да не си го писъл през моята душа??
Предложения
: ??:??