Sep 7, 2005, 11:58 PM

* * *

  Poetry
1.4K 0 1
Не знам как стана
опитвам се просто
мисълта си да хвана...
Дали муза ми идва
или ме налегна чувство?
Чувство на тягост,
но защо то ли ми носи радост?
Знам ли...
Блокирам и се питам-
защо ли?
Душата ми е в хармония
сякаш слушам Бетховен,
девета симфония.
Душата ми е самотница,
скита се тя във безкрая,
нищо ,че е в хармония
тя накрая...
Лута се насам и натам,
вечно търсеща,
молеща за утеха.
Питам се...
има ли го това чувство
за което говорят всички поети.
Питам се...
дали е възможно
в средата на своята зрялост
да намеря спокойствие и утеха
за духа си търсещ и искащ.
За капка нежност
бих дал душата си неспокойна.
Не знам-смутен съм аз
и объркан в този час.
Не съм чел мнаго книги,
като другите поети,
но туй което мисля
и вълнува ме
изразявам го начаса...
А то много е...лично!
Само думи не стигат-жалко!
Колко много са тези чувства...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Вълканов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо ли ми е познато всичко това??? ....
    Да не си го писъл през моята душа??

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...