11 dic 2005, 1:36

* * *

  Poesía
983 0 0

В ден като този...

аз искам да ти благодаря!

За нежността,

за любовта,

за двете мъжки ръце,

които ме обгръщат всяка нощ,

когато сам премръзнала от студ....

Днес ти падна на колене

и изрече таи желаните и чакани слова...

Ти каза ми че ме обичаш,

подаде ми пръстен в знак

на любовта и изрече

............................

´´ще станеш ли моя жена!´´

Очите ми препълнени със сълзи

говорят без думи сега

те казват всичко си за мене

и до гроб ти се вричам сега!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...