11 dic 2005, 1:36

* * *

  Poesía
989 0 0

В ден като този...

аз искам да ти благодаря!

За нежността,

за любовта,

за двете мъжки ръце,

които ме обгръщат всяка нощ,

когато сам премръзнала от студ....

Днес ти падна на колене

и изрече таи желаните и чакани слова...

Ти каза ми че ме обичаш,

подаде ми пръстен в знак

на любовта и изрече

............................

´´ще станеш ли моя жена!´´

Очите ми препълнени със сълзи

говорят без думи сега

те казват всичко си за мене

и до гроб ти се вричам сега!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...