11.12.2005 г., 1:36

* * *

984 0 0

В ден като този...

аз искам да ти благодаря!

За нежността,

за любовта,

за двете мъжки ръце,

които ме обгръщат всяка нощ,

когато сам премръзнала от студ....

Днес ти падна на колене

и изрече таи желаните и чакани слова...

Ти каза ми че ме обичаш,

подаде ми пръстен в знак

на любовта и изрече

............................

´´ще станеш ли моя жена!´´

Очите ми препълнени със сълзи

говорят без думи сега

те казват всичко си за мене

и до гроб ти се вричам сега!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромира Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....