16 jul 2007, 22:08

*** 

  Poesía
689 0 2
Така да отметна коса,
да тичам към морската шир,
едва стъпвайки по земята,
летейки в космоса на тревата.
И после да скоча в прохладата,
потъвайки, времето да спра,
една оцеляла от кладата,
да излекувам тъгите безкрайни,
да забравя своите тайни,
да бъда щастлива за миг.

© Божидара Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??