16.07.2007 г., 22:08 ч.

*** 

  Поезия
601 0 2
Така да отметна коса,
да тичам към морската шир,
едва стъпвайки по земята,
летейки в космоса на тревата.
И после да скоча в прохладата,
потъвайки, времето да спра,
една оцеляла от кладата,
да излекувам тъгите безкрайни,
да забравя своите тайни,
да бъда щастлива за миг.

© Божидара Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??