Jul 16, 2007, 10:08 PM

*** 

  Poetry
711 0 2
Така да отметна коса,
да тичам към морската шир,
едва стъпвайки по земята,
летейки в космоса на тревата.
И после да скоча в прохладата,
потъвайки, времето да спра,
една оцеляла от кладата,
да излекувам тъгите безкрайни,
да забравя своите тайни,
да бъда щастлива за миг.

© Божидара Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??