***
965
0
2
Така да отметна коса,
да тичам към морската шир,
едва стъпвайки по земята,
летейки в космоса на тревата.
И после да скоча в прохладата,
потъвайки, времето да спра,
една оцеляла от кладата,
да излекувам тъгите безкрайни,
да забравя своите тайни,
да бъда щастлива за миг.
да тичам към морската шир,
едва стъпвайки по земята,
летейки в космоса на тревата.
И после да скоча в прохладата,
потъвайки, времето да спра,
една оцеляла от кладата,
да излекувам тъгите безкрайни,
да забравя своите тайни,
да бъда щастлива за миг.
© Божидара Иванова All rights reserved.
