7 may 2007, 11:40

* * *

  Poesía
1.4K 0 4
 

Обичам себе си и утрините,

                           и света, и вас,

обичам у човека струните

и когато тъна във захлас.


Обичам музиката и града,

         тишината и морето,

обичам споделената дъга

и във хората детето.


Обичам раниците и асфалта,

                    и трева, и пейки,

обичам българската карта

и не понасям кухи лейки.


Обичам изгреви и залези,

           погото и лудостта,

обичам дъждовните размисли

и темата за наш'та свобода.


Обичам книгите и този молив,

         вдъхновението и нощта,

обичам листовете и душата

и да си излизавам любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...