* * *
Обичам себе си и утрините,
и света, и вас,
обичам у човека струните
и когато тъна във захлас.
Обичам музиката и града,
тишината и морето,
обичам споделената дъга
и във хората детето.
Обичам раниците и асфалта,
и трева, и пейки,
обичам българската карта
и не понасям кухи лейки.
Обичам изгреви и залези,
погото и лудостта,
обичам дъждовните размисли
и темата за наш'та свобода.
Обичам книгите и този молив,
вдъхновението и нощта,
обичам листовете и душата
и да си излизавам любовта.
© Поля Георгиева All rights reserved.
...малко съм ПОЛЯ, но това е без значение когато обичаш 
