7.05.2007 г., 11:40

* * *

1.4K 0 4
 

Обичам себе си и утрините,

                           и света, и вас,

обичам у човека струните

и когато тъна във захлас.


Обичам музиката и града,

         тишината и морето,

обичам споделената дъга

и във хората детето.


Обичам раниците и асфалта,

                    и трева, и пейки,

обичам българската карта

и не понасям кухи лейки.


Обичам изгреви и залези,

           погото и лудостта,

обичам дъждовните размисли

и темата за наш'та свобода.


Обичам книгите и този молив,

         вдъхновението и нощта,

обичам листовете и душата

и да си излизавам любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....