7 мая 2007 г., 11:40

* * *

1.4K 0 4
 

Обичам себе си и утрините,

                           и света, и вас,

обичам у човека струните

и когато тъна във захлас.


Обичам музиката и града,

         тишината и морето,

обичам споделената дъга

и във хората детето.


Обичам раниците и асфалта,

                    и трева, и пейки,

обичам българската карта

и не понасям кухи лейки.


Обичам изгреви и залези,

           погото и лудостта,

обичам дъждовните размисли

и темата за наш'та свобода.


Обичам книгите и този молив,

         вдъхновението и нощта,

обичам листовете и душата

и да си излизавам любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...