7 мая 2007 г., 11:40

* * *

1.4K 0 4
 

Обичам себе си и утрините,

                           и света, и вас,

обичам у човека струните

и когато тъна във захлас.


Обичам музиката и града,

         тишината и морето,

обичам споделената дъга

и във хората детето.


Обичам раниците и асфалта,

                    и трева, и пейки,

обичам българската карта

и не понасям кухи лейки.


Обичам изгреви и залези,

           погото и лудостта,

обичам дъждовните размисли

и темата за наш'та свобода.


Обичам книгите и този молив,

         вдъхновението и нощта,

обичам листовете и душата

и да си излизавам любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...