11 mar 2006, 21:49

***** 

  Poesía
511 0 1

 

Очите ми парят,

а теб те няма до мен.

Умът ми крещи неизказани мислите,

духът ми се лута объркан този ден

като влак без посока..

скърцащ по релсите.

Мрак притиска бавно гърдите ми,

тази нощ съм сама и леглото е пусто.

Няма кой да целува нежно косите ми

и усещам сърцето си празно от чувства.

 

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??