Очите ми парят,
а теб те няма до мен.
Умът ми крещи неизказани мислите,
духът ми се лута объркан този ден
като влак без посока..
скърцащ по релсите.
Мрак притиска бавно гърдите ми,
тази нощ съм сама и леглото е пусто.
Няма кой да целува нежно косите ми
и усещам сърцето си празно от чувства.
© Зл Павлова Всички права запазени