*****

11.03.2006 г., 21:49 ч.

Поезия

5.0 (1)

610 0 1

Очите ми парят,
а теб те няма до мен.
Умът ми крещи неизказани мислите,
духът ми се лута объркан този ден
като влак без посока..
скърцащ по релсите.
Мрак притиска бавно гърдите ми,
тази нощ съм сама и леглото е пусто.
Няма кой да целува нежно косите ми
и усещам сърцето си празно от чувства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Свободен

Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
Заспиваш ли?

Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...
Тополи

Надвесени мои тополи, как шепнете скрито в нощта, във ромон неспирен прибоят на вашите дни отшумя. К...

Още произведения »