Очите ми парят,
а теб те няма до мен.
Умът ми крещи неизказани мислите,
духът ми се лута объркан този ден
като влак без посока..
скърцащ по релсите.
Мрак притиска бавно гърдите ми,
тази нощ съм сама и леглото е пусто.
Няма кой да целува нежно косите ми
и усещам сърцето си празно от чувства.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация