24 oct 2004, 16:22

* * *

  Poesía
2K 0 2

Бягащ силует прокрадва се в нощта,
тича бързо той, а зад него радостта.
Все не може тя да го догони.
Клопки мy поставя - трошици щастие мy рони.
 
Любов, богатства, вечна младост,
живот охолен предлага тази радост.

Обзет от мисълта, че като всички  желае нещо тя в замяна. 
Пази тревогите и мъките си. Не ще да чyе за промяна.
 Не може да повярва, че цял живот е ощетяван,
той е този, който беше вечно нараняван.
 
Но злото шега със него си направи
и вечна рана в гърдите мy остави.
И така в смут и врява той сега  живее,

че е човек, не ще да проумее. 

 

Днес мисли, че материята със щастие го храни

и алчно територии в илюзиите си брани. 

Подвластен  е на злост и гърчи се в страдание, 

защото не е постигнал нищо по собствено желание. 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е вярно!!!Заслужава 6!
  • Интересна идея. Хареса ми. Търпи малко доизпипване, но и така е стойностно. Поздравления! От мен 6.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...