* * *
Бягащ силует прокрадва се в нощта,
тича бързо той, а зад него радостта.
Все не може тя да го догони.
Клопки мy поставя - трошици щастие мy рони.
Любов, богатства, вечна младост,
живот охолен предлага тази радост.
Обзет от мисълта, че като всички желае нещо тя в замяна.
Пази тревогите и мъките си. Не ще да чyе за промяна.
Не може да повярва, че цял живот е ощетяван,
той е този, който беше вечно нараняван.
Но злото шега със него си направи
и вечна рана в гърдите мy остави.
И така в смут и врява той сега живее,
че е човек, не ще да проумее.
Днес мисли, че материята със щастие го храни
и алчно територии в илюзиите си брани.
Подвластен е на злост и гърчи се в страдание,
защото не е постигнал нищо по собствено желание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ами Тола Все права защищены
