Eva (Ами Тола)
76 58
24.10.2004 г., 16:22 ч.

* * * 

  Поезия
1399 0 2

Бягащ силует прокрадва се в нощта,
тича бързо той, а зад него радостта.
Все не може тя да го догони.
Клопки мy поставя - трошици щастие мy рони.
 
Любов, богатства, вечна младост,
живот охолен предлага тази радост.

Обзет от мисълта, че като всички  желае нещо тя в замяна. 
Пази тревогите и мъките си. Не ще да чyе за промяна.
 Не може да повярва, че цял живот е ощетяван,
той е този, който беше вечно нараняван.
 
Но злото шега със него си направи
и вечна рана в гърдите мy остави.
И така в смут и врява той сега  живее,

че е човек, не ще да проумее. 

 

Днес мисли, че материята със щастие го храни

и алчно територии в илюзиите си брани. 

Подвластен  е на злост и гърчи се в страдание, 

защото не е постигнал нищо по собствено желание. 


 

© Ами Тола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е вярно!!!Заслужава 6!
  • Интересна идея. Хареса ми. Търпи малко доизпипване, но и така е стойностно. Поздравления! От мен 6.
Предложения
: ??:??