9 abr 2008, 8:45  

*****

  Poesía » Otra
1.5K 1 8

*****

 

Аз съм вода -

нямам мирис,

нямам форми,

нямам граници,

границите са пространство,

границите са в съзнанието ми.

Аз съм извор,

нероден и животворен извор,

топъл като сълза,

мъркащ извор,

мокрещ плът и земя.

Аз съм река

пълноводна, поройна река -

отнесох граници,

прииждам в пространства.

Аз съм море

огромно, синьо море -

лунен водопад.

Аз съм океан,

обладан от вятъра -

бурен океан, отливи и приливи

и преливам...

заливам острови, брегове, континенти,

заливам пространства...

заливам всемира,

заливам цялата Вселена...

Аз съм Вселена... и Душа.

 

              Април 2002г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Дякова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...