9 abr 2008, 8:45  

*****

  Poesía » Otra
1.5K 1 8

*****

 

Аз съм вода -

нямам мирис,

нямам форми,

нямам граници,

границите са пространство,

границите са в съзнанието ми.

Аз съм извор,

нероден и животворен извор,

топъл като сълза,

мъркащ извор,

мокрещ плът и земя.

Аз съм река

пълноводна, поройна река -

отнесох граници,

прииждам в пространства.

Аз съм море

огромно, синьо море -

лунен водопад.

Аз съм океан,

обладан от вятъра -

бурен океан, отливи и приливи

и преливам...

заливам острови, брегове, континенти,

заливам пространства...

заливам всемира,

заливам цялата Вселена...

Аз съм Вселена... и Душа.

 

              Април 2002г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Дякова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...