9 апр. 2008 г., 08:45  

*****

1.5K 1 8

*****

 

Аз съм вода -

нямам мирис,

нямам форми,

нямам граници,

границите са пространство,

границите са в съзнанието ми.

Аз съм извор,

нероден и животворен извор,

топъл като сълза,

мъркащ извор,

мокрещ плът и земя.

Аз съм река

пълноводна, поройна река -

отнесох граници,

прииждам в пространства.

Аз съм море

огромно, синьо море -

лунен водопад.

Аз съм океан,

обладан от вятъра -

бурен океан, отливи и приливи

и преливам...

заливам острови, брегове, континенти,

заливам пространства...

заливам всемира,

заливам цялата Вселена...

Аз съм Вселена... и Душа.

 

              Април 2002г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Дякова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...