10 may 2009, 10:54

* * * 

  Poesía
755 1 11

Обречен на остатъци от ласки

и на безброй самотни часове,

залъган с обещания неясни,

погълнал всички мои грехове

ти пак стоиш до мене неизменно.

Невидим като вятър ме следиш

и малкото, за тебе отредено

поглъщаш жадно, даже да грешиш.

А калните следи на самотата

пресякоха надлъж и моя път,

но аз жестока, продължих нататък,

проливайки безмълвно твойта кръв.

И ти стоиш със празните си вени

за кой ли път умирайки така.

Минута... две... И пак сме преродени...

И вярваме отново в любовта.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това го прочетох и все едно получих закъснял подарък,от случайно срещнат или пък непоканен гост за рождения ми ден /10.05./Благодаря!
  • Невидим като вятър те следя, Дива! Ваше Благородие
  • Отново "улучи десетката"! Поздрави за хубавия стих!
  • "Пр...
    Качено от : ATOН
    Времетраене : 05:54
    Посещения : 25
    Коментари : 1


    Ето тук , стихът е със заглавие"Преродени" и му отива! Там съм казала и мнението си! Комплименти!
  • започвам да се пристрастявам към думичките ти...

    и това не е "***"
  • Силен и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам и на лирическата и на прекрасната авторка,
    само щастливо сбъднати мечти и много слънце да блести
    във всичките им дни!
    ПОЗДРАВИ!
  • Толкова лесно било - за минута, две и се прераждаш...
    Нужно ми беше да прочета...
    Поздрави за стиха, Ева...!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!!! И аз ви харесвам,до един!!!
    ...За заглавията.....трудна работа.Пиша от седемгодишна,но единственото ми произведение,което има заглавие май не е за пред хора.Всъщност...може би ще го публикувам.Заглавието му е следното: "За бирата". Поздрави!!!
  • Чета те!И много ми харесва!
  • Много е хубаво!
  • Ева, радвам се че днес ми остана време за хората, които обичам в този сайт. Нека вярата в любовта ни дава сили, за да продължим нататък...Прегръдки! Барона
Propuestas
: ??:??