29 abr 2010, 23:05

...

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Не зная какво

 не зная кога

 не зная защо

се случи това


Кога изведнъж

 след полет надлъж

 излетя песента

 изчезна смеха

 

Остава деня

 остава нощта

 остават самотни

 и пълни с тъга


Оставам и аз

 в незнайния час

 оставам в захлас

 по свойта мечта

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Рангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лиле, има какво още да се желае, но това също си има своя чар. Браво! :*

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...