29.04.2010 г., 23:05

...

1.1K 0 1

Не зная какво

 не зная кога

 не зная защо

се случи това


Кога изведнъж

 след полет надлъж

 излетя песента

 изчезна смеха

 

Остава деня

 остава нощта

 остават самотни

 и пълни с тъга


Оставам и аз

 в незнайния час

 оставам в захлас

 по свойта мечта

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Рангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лиле, има какво още да се желае, но това също си има своя чар. Браво! :*

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...