30 jun 2012, 22:59

* * * 

  Poesía
687 0 1

черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня
и отвя моята душа.
С тътен земята се разтвори
и безброи животи пороби.
Буен огън се възпламени
и изгори дори слепите мечти.

А аз стоя посред вечноста -
там, където няма нощ и ден.
Желанието ми сега

е само да умра.

© Георги Сарафов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми, но се надявам тези чувства да са само на лирическия герой, не твои!
Propuestas
: ??:??