* * *
825
0
1
черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня
и отвя моята душа.
С тътен земята се разтвори
и безброи животи пороби.
Буен огън се възпламени
и изгори дори слепите мечти.
А аз стоя посред вечноста -
там, където няма нощ и ден.
Желанието ми сега
е само да умра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Сарафов Todos los derechos reservados
