* * *
815
0
1
черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня
и отвя моята душа.
С тътен земята се разтвори
и безброи животи пороби.
Буен огън се възпламени
и изгори дори слепите мечти.
А аз стоя посред вечноста -
там, където няма нощ и ден.
Желанието ми сега
е само да умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Сарафов Всички права запазени
