30.06.2012 г., 22:59 ч.

* * * 

  Поезия
684 0 1

черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня
и отвя моята душа.
С тътен земята се разтвори
и безброи животи пороби.
Буен огън се възпламени
и изгори дори слепите мечти.

А аз стоя посред вечноста -
там, където няма нощ и ден.
Желанието ми сега

е само да умра.

© Георги Сарафов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми, но се надявам тези чувства да са само на лирическия герой, не твои!
Предложения
: ??:??