* * *

Jun 30, 2012, 10:59 PM

Poetry

686 0 1

черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня
и отвя моята душа.
С тътен земята се разтвори
и безброи животи пороби.
Буен огън се възпламени
и изгори дори слепите мечти.

А аз стоя посред вечноста -
там, където няма нощ и ден.
Желанието ми сега

е само да умра.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vanesa_crazy (Ванеса)

2012-07-01T20:10:56+03:00

Хареса ми, но се надявам тези чувства да са само на лирическия герой, не твои!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works