* * *

30 июн. 2012 г., 22:59

Поэзия

685 0 1

черни мълни падат от небето
и раздират ми сърцето.
Пороен дъжд заваля
и удавих се в тъга.
Силен вятър се развилня
и отвя моята душа.
С тътен земята се разтвори
и безброи животи пороби.
Буен огън се възпламени
и изгори дори слепите мечти.

А аз стоя посред вечноста -
там, където няма нощ и ден.
Желанието ми сега

е само да умра.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения