3 feb 2009, 19:35

* * * 

  Poesía
698 0 9

Не си до мен - далече си, далече,
на чуждо място сред студени хора,
душичка - цвете си - ти, мъничко човече,
не се предавай - ще ти бъда аз опора.

 

Със твойте сладки устни шепне ми морето,
със твойте пръсти нежни вятърът ме гали,
с очите ти прекрасно сини гледа ме небето
и луд пожар от обич в мене пали.

 

Една сълза за тебе се отронва,
оставя по лицето ми следи солени.
И друга първата сълза догонва,
от сърцето ми за теб са те родени.

© Стефан Сингелудис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??