* * *
Не си до мен - далече си, далече,
на чуждо място сред студени хора,
душичка - цвете си - ти, мъничко човече,
не се предавай - ще ти бъда аз опора.
Със твойте сладки устни шепне ми морето,
със твойте пръсти нежни вятърът ме гали,
с очите ти прекрасно сини гледа ме небето
и луд пожар от обич в мене пали.
Една сълза за тебе се отронва,
оставя по лицето ми следи солени.
И друга първата сълза догонва,
от сърцето ми за теб са те родени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Сингелудис Все права защищены
