24 nov 2007, 10:20

* * *

  Poesía » Otra
1K 0 1
                   Отваря книгата с лъжите...

                   Отново закрива очите си...

                   И отрича това, което прави...

                   Превръща се в това,

                  което твърдеше, че не понася...

                   Ала сега така му изнася...

                   Значещ много до скоро,

                   не много, а всичко дори...

                   Незнаещ отдавна какво са

                   човешки сълзи...

                   Вода бистра, тиха

                   днес мътна мълви...

                   Но яснотата пак ще намери,

                   дълбоко в едни студени зелени очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...