Nov 24, 2007, 10:20 AM

* * * 

  Poetry » Other
690 0 1
                   Отваря книгата с лъжите...

                   Отново закрива очите си...

                   И отрича това, което прави...

                   Превръща се в това,

                  което твърдеше, че не понася...

                   Ала сега така му изнася...

                   Значещ много до скоро,

                   не много, а всичко дори...

                   Незнаещ отдавна какво са

                   човешки сълзи...

                   Вода бистра, тиха

                   днес мътна мълви...

                   Но яснотата пак ще намери,

                   дълбоко в едни студени зелени очи...

© Моника All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??