24 нояб. 2007 г., 10:20

* * *

1K 0 1
                   Отваря книгата с лъжите...

                   Отново закрива очите си...

                   И отрича това, което прави...

                   Превръща се в това,

                  което твърдеше, че не понася...

                   Ала сега така му изнася...

                   Значещ много до скоро,

                   не много, а всичко дори...

                   Незнаещ отдавна какво са

                   човешки сълзи...

                   Вода бистра, тиха

                   днес мътна мълви...

                   Но яснотата пак ще намери,

                   дълбоко в едни студени зелени очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...