26 dic 2009, 0:33

* * *

  Poesía
634 0 1

В косите ти аз виждам моите ръце.

В очите ти аз виждам лъч от моята душа.

В сълзите ти аз виждам моето сърце,

но къде да търся любовта.

 

В дъха ти чувствам мойта топлина.

В съня ти виждам моята мечта.

В смеха ти чувам мойта тишина,

но не откривам  любовта.

 

В мислите усещам мойте страхове.

В спомените проникват моите надежди.

В живота остава мойта самота,

но дали била е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно стихотворение!А любовта извира от всяка изстрадана дума!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...