26 dic 2009, 0:33

* * *

  Poesía
636 0 1

В косите ти аз виждам моите ръце.

В очите ти аз виждам лъч от моята душа.

В сълзите ти аз виждам моето сърце,

но къде да търся любовта.

 

В дъха ти чувствам мойта топлина.

В съня ти виждам моята мечта.

В смеха ти чувам мойта тишина,

но не откривам  любовта.

 

В мислите усещам мойте страхове.

В спомените проникват моите надежди.

В живота остава мойта самота,

но дали била е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно стихотворение!А любовта извира от всяка изстрадана дума!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...