26 дек. 2009 г., 00:33

* * *

637 0 1

В косите ти аз виждам моите ръце.

В очите ти аз виждам лъч от моята душа.

В сълзите ти аз виждам моето сърце,

но къде да търся любовта.

 

В дъха ти чувствам мойта топлина.

В съня ти виждам моята мечта.

В смеха ти чувам мойта тишина,

но не откривам  любовта.

 

В мислите усещам мойте страхове.

В спомените проникват моите надежди.

В живота остава мойта самота,

но дали била е любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно стихотворение!А любовта извира от всяка изстрадана дума!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...