Dec 26, 2009, 12:33 AM

* * *

  Poetry
630 0 1

В косите ти аз виждам моите ръце.

В очите ти аз виждам лъч от моята душа.

В сълзите ти аз виждам моето сърце,

но къде да търся любовта.

 

В дъха ти чувствам мойта топлина.

В съня ти виждам моята мечта.

В смеха ти чувам мойта тишина,

но не откривам  любовта.

 

В мислите усещам мойте страхове.

В спомените проникват моите надежди.

В живота остава мойта самота,

но дали била е любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно стихотворение!А любовта извира от всяка изстрадана дума!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...