* * *

26 dic 2011, 1:45

Poesía

511 0 1

Искри снегът, блестят звездите,

нощта смирено се усмихва…

А вий, деца, защо не спите?

И смехът защо не стихва?

Бели преспи, бяла прежда

по полето ни се стели,

тихи стъпки ни отвеждат

към мечтите опустели.

Снежинки бели тук прелитат

и въртят се танц вълшебен.

Накъде ли, аз се питам,

ги отнася вятър леден?

А прозорчето на наш’та къща

свети с мека светлина.

Вярвам в силата могъща,

която прави чудеса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2011-12-26T13:23:09+02:00

И убеждаваш читателя също да повярва! Чудесна празнична картина! Честито Рождество Христово! И си остани все "само едно малко момиче"!!!