Искри снегът, блестят звездите,
нощта смирено се усмихва…
А вий, деца, защо не спите?
И смехът защо не стихва?
Бели преспи, бяла прежда
по полето ни се стели,
тихи стъпки ни отвеждат
към мечтите опустели.
Снежинки бели тук прелитат
и въртят се танц вълшебен.
Накъде ли, аз се питам,
ги отнася вятър леден?
А прозорчето на наш’та къща
свети с мека светлина.
Вярвам в силата могъща,
която прави чудеса.
© Или Дадарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
