Искри снегът, блестят звездите,
нощта смирено се усмихва…
А вий, деца, защо не спите?
И смехът защо не стихва?
Бели преспи, бяла прежда
по полето ни се стели,
тихи стъпки ни отвеждат
към мечтите опустели.
Снежинки бели тук прелитат
и въртят се танц вълшебен.
Накъде ли, аз се питам,
ги отнася вятър леден?
А прозорчето на наш’та къща
свети с мека светлина.
Вярвам в силата могъща,
която прави чудеса.
© Или Дадарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
