* * *
Искри снегът, блестят звездите,
нощта смирено се усмихва…
А вий, деца, защо не спите?
И смехът защо не стихва?
Бели преспи, бяла прежда
по полето ни се стели,
тихи стъпки ни отвеждат
към мечтите опустели.
Снежинки бели тук прелитат
и въртят се танц вълшебен.
Накъде ли, аз се питам,
ги отнася вятър леден?
А прозорчето на наш’та къща
свети с мека светлина.
Вярвам в силата могъща,
която прави чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
