13 sept 2007, 19:49

...

  Poesía
815 0 3
Пак стоя със молив сив,
със листа бял пред мен
в очакване на следващия стих
и творчески и вдъхновяващ ден.

Искам аз със думи да разкривам
моите трепети - нежни и диви.
Тайничко пред всички да откривам
откровения - тъжни и мълчаливи.

С отчаяние трескаво пиша
и захвърлям празните листа,
без да мога щастието да опиша,
а само и единствено скръбта.

Отказвам се да търся вдъхновение.
Не ще да дойде точно сега.
То ще ме намери, без съмнение,
когато съм тъжна и сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Врабчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен то,вдъхновението, ще те намира където и да си. Освен това има лошия навик (то,вдъхновението) да се появява точно в най-динамичните и напрегнати моменти. А може би тгочно в това е неговия смисъл...
  • Пожелавам ти да опишеш и Щастието!!!
  • Поздрав !

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...