13 sept 2007, 19:49

...

  Poesía
817 0 3
Пак стоя със молив сив,
със листа бял пред мен
в очакване на следващия стих
и творчески и вдъхновяващ ден.

Искам аз със думи да разкривам
моите трепети - нежни и диви.
Тайничко пред всички да откривам
откровения - тъжни и мълчаливи.

С отчаяние трескаво пиша
и захвърлям празните листа,
без да мога щастието да опиша,
а само и единствено скръбта.

Отказвам се да търся вдъхновение.
Не ще да дойде точно сега.
То ще ме намери, без съмнение,
когато съм тъжна и сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Врабчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен то,вдъхновението, ще те намира където и да си. Освен това има лошия навик (то,вдъхновението) да се появява точно в най-динамичните и напрегнати моменти. А може би тгочно в това е неговия смисъл...
  • Пожелавам ти да опишеш и Щастието!!!
  • Поздрав !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...