Sep 13, 2007, 7:49 PM

...

  Poetry
809 0 3
Пак стоя със молив сив,
със листа бял пред мен
в очакване на следващия стих
и творчески и вдъхновяващ ден.

Искам аз със думи да разкривам
моите трепети - нежни и диви.
Тайничко пред всички да откривам
откровения - тъжни и мълчаливи.

С отчаяние трескаво пиша
и захвърлям празните листа,
без да мога щастието да опиша,
а само и единствено скръбта.

Отказвам се да търся вдъхновение.
Не ще да дойде точно сега.
То ще ме намери, без съмнение,
когато съм тъжна и сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Врабчето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен то,вдъхновението, ще те намира където и да си. Освен това има лошия навик (то,вдъхновението) да се появява точно в най-динамичните и напрегнати моменти. А може би тгочно в това е неговия смисъл...
  • Пожелавам ти да опишеш и Щастието!!!
  • Поздрав !

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...