13.09.2007 г., 19:49

...

813 0 3
Пак стоя със молив сив,
със листа бял пред мен
в очакване на следващия стих
и творчески и вдъхновяващ ден.

Искам аз със думи да разкривам
моите трепети - нежни и диви.
Тайничко пред всички да откривам
откровения - тъжни и мълчаливи.

С отчаяние трескаво пиша
и захвърлям празните листа,
без да мога щастието да опиша,
а само и единствено скръбта.

Отказвам се да търся вдъхновение.
Не ще да дойде точно сега.
То ще ме намери, без съмнение,
когато съм тъжна и сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Врабчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен то,вдъхновението, ще те намира където и да си. Освен това има лошия навик (то,вдъхновението) да се появява точно в най-динамичните и напрегнати моменти. А може би тгочно в това е неговия смисъл...
  • Пожелавам ти да опишеш и Щастието!!!
  • Поздрав !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...