13.09.2007 г., 19:49

...

808 0 3
Пак стоя със молив сив,
със листа бял пред мен
в очакване на следващия стих
и творчески и вдъхновяващ ден.

Искам аз със думи да разкривам
моите трепети - нежни и диви.
Тайничко пред всички да откривам
откровения - тъжни и мълчаливи.

С отчаяние трескаво пиша
и захвърлям празните листа,
без да мога щастието да опиша,
а само и единствено скръбта.

Отказвам се да търся вдъхновение.
Не ще да дойде точно сега.
То ще ме намери, без съмнение,
когато съм тъжна и сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Врабчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен то,вдъхновението, ще те намира където и да си. Освен това има лошия навик (то,вдъхновението) да се появява точно в най-динамичните и напрегнати моменти. А може би тгочно в това е неговия смисъл...
  • Пожелавам ти да опишеш и Щастието!!!
  • Поздрав !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...