Ти тъй далечна си като Луната,
студена си като самотната звезда,
но грееш, окъпана в светлината
на благост кротка и всевишна красота.
В душата ти прокрадват се зарите
на любовта ти пречудна
и всяка вечер непробудна
прозореца отварям към звездите
и диря те – далечната Луна,
блещукаш ти – самотната звезда
и в молитва страстна на колене,
ти предавам всичко, що е в мене.