* * *

Ти тъй далечна си като Луната,

студена си като самотната звезда,

но грееш, окъпана в светлината

на благост кротка и всевишна красота.

В душата ти прокрадват се зарите

на любовта ти пречудна

и всяка вечер непробудна

прозореца отварям към звездите

и диря те – далечната Луна,

блещукаш ти – самотната звезда

и в молитва страстна на колене,

ти предавам всичко, що е в мене.