7 may 2013, 16:59

06.05.

  Poesía
816 1 8

На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. Но си даваше сърце и душа за децата, внуците, приятелите... И сякаш пак ей тъй, неговата да е - на празника си отиде – за да ни напомни какво е заръчал – „да се веселим все едно е празник”... Но как да се веселим като си отиде такъв голям човек?!?
Днес, година по-късно, плача, пиша и си спомням за отминали дати, за всичко, което той направи за мен. Никога няма да забравя годините, които прекарах с дядо!... Днес малко са стойностните хора, които са част от живота ни. Tой беше такъв! Останалото - надолу... Защото когато боли - сълзите се превръщат в стихове.


06.05.

Гергьовден е.
Не ми е празник, дядо.
Закле ме да празнувам и да пея.
И помня, обещах ти да не страдам
и ни една сълза да не пролея
когато си отидеш, но... уви,
познаваш ме - аз нямам твоята сила!
И плаках много, близо час почти,
сега във листа мъката си скривам.
Усещаш ли ме там, където си?
Видя ли как животът ми премина
пред още насълзените очи,
да, аз съм, дядо, внучка ти - Павлина.
Дали сега ти чуваш тази песен?
На шести май аз винаги я пусках.
И козунакът, дядо, е омесен.
Но теб те няма. Толкова е пусто...
Възпита ме на сила. Днес обаче,
тъгата във очите ми се плиска.
Загубих те... И вече съм сираче,
защото майка още не ме иска.
Гергьовден е...
Не ми е празник, дядо.
Прости ми!... От небето ми прости.
Бях горда, инатлива, своенравна,
а всякога обичаше ме ти!...
Да можех някак времето да върна
и още миг със теб да изживея,
и за последно аз да те прегърна,
последна песен аз да ти изпея...
Остава да разказвам и да пиша
за времето, когато беше тук,
и както ти мен – него да възпитам -
синът ми, твоя мъничък правнук...

А тази песен, дядо, свърши вече.
Избърсвам си сълзите от лицето.
И колкото и днес да си далече
ще бъдеш жив завинаги! В сърцето!

Почивай в мир! ♥
Твоя внучка, Павлина
http://www.youtube.com/watch?v=TJhgJUTYs-c

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все едно е писано за моя дядо...Прегръщам те!
  • Мир на праха му!
    И на мен ми липсва моят дядо! Почина съвсем млад. 6
  • ....!
  • Респект и за стиха и за човека!
  • Просълзи ме...Само може да се радваш,че си имала такъв човек до себе си.За мен този човек беше баща ми.Той също не е между живите,но такива достойни хора наистина продължават живота си чрез нас.Ние сме щастливки,че сме се учили от тях...не всички хора са имали този късмет

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...