7 мая 2013 г., 16:59

06.05.

817 1 8

На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. Но си даваше сърце и душа за децата, внуците, приятелите... И сякаш пак ей тъй, неговата да е - на празника си отиде – за да ни напомни какво е заръчал – „да се веселим все едно е празник”... Но как да се веселим като си отиде такъв голям човек?!?
Днес, година по-късно, плача, пиша и си спомням за отминали дати, за всичко, което той направи за мен. Никога няма да забравя годините, които прекарах с дядо!... Днес малко са стойностните хора, които са част от живота ни. Tой беше такъв! Останалото - надолу... Защото когато боли - сълзите се превръщат в стихове.


06.05.

Гергьовден е.
Не ми е празник, дядо.
Закле ме да празнувам и да пея.
И помня, обещах ти да не страдам
и ни една сълза да не пролея
когато си отидеш, но... уви,
познаваш ме - аз нямам твоята сила!
И плаках много, близо час почти,
сега във листа мъката си скривам.
Усещаш ли ме там, където си?
Видя ли как животът ми премина
пред още насълзените очи,
да, аз съм, дядо, внучка ти - Павлина.
Дали сега ти чуваш тази песен?
На шести май аз винаги я пусках.
И козунакът, дядо, е омесен.
Но теб те няма. Толкова е пусто...
Възпита ме на сила. Днес обаче,
тъгата във очите ми се плиска.
Загубих те... И вече съм сираче,
защото майка още не ме иска.
Гергьовден е...
Не ми е празник, дядо.
Прости ми!... От небето ми прости.
Бях горда, инатлива, своенравна,
а всякога обичаше ме ти!...
Да можех някак времето да върна
и още миг със теб да изживея,
и за последно аз да те прегърна,
последна песен аз да ти изпея...
Остава да разказвам и да пиша
за времето, когато беше тук,
и както ти мен – него да възпитам -
синът ми, твоя мъничък правнук...

А тази песен, дядо, свърши вече.
Избърсвам си сълзите от лицето.
И колкото и днес да си далече
ще бъдеш жив завинаги! В сърцето!

Почивай в мир! ♥
Твоя внучка, Павлина
http://www.youtube.com/watch?v=TJhgJUTYs-c

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все едно е писано за моя дядо...Прегръщам те!
  • Мир на праха му!
    И на мен ми липсва моят дядо! Почина съвсем млад. 6
  • ....!
  • Респект и за стиха и за човека!
  • Просълзи ме...Само може да се радваш,че си имала такъв човек до себе си.За мен този човек беше баща ми.Той също не е между живите,но такива достойни хора наистина продължават живота си чрез нас.Ние сме щастливки,че сме се учили от тях...не всички хора са имали този късмет

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...