May 7, 2013, 4:59 PM

06.05.

  Poetry
809 1 8

На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. Но си даваше сърце и душа за децата, внуците, приятелите... И сякаш пак ей тъй, неговата да е - на празника си отиде – за да ни напомни какво е заръчал – „да се веселим все едно е празник”... Но как да се веселим като си отиде такъв голям човек?!?
Днес, година по-късно, плача, пиша и си спомням за отминали дати, за всичко, което той направи за мен. Никога няма да забравя годините, които прекарах с дядо!... Днес малко са стойностните хора, които са част от живота ни. Tой беше такъв! Останалото - надолу... Защото когато боли - сълзите се превръщат в стихове.


06.05.

Гергьовден е.
Не ми е празник, дядо.
Закле ме да празнувам и да пея.
И помня, обещах ти да не страдам
и ни една сълза да не пролея
когато си отидеш, но... уви,
познаваш ме - аз нямам твоята сила!
И плаках много, близо час почти,
сега във листа мъката си скривам.
Усещаш ли ме там, където си?
Видя ли как животът ми премина
пред още насълзените очи,
да, аз съм, дядо, внучка ти - Павлина.
Дали сега ти чуваш тази песен?
На шести май аз винаги я пусках.
И козунакът, дядо, е омесен.
Но теб те няма. Толкова е пусто...
Възпита ме на сила. Днес обаче,
тъгата във очите ми се плиска.
Загубих те... И вече съм сираче,
защото майка още не ме иска.
Гергьовден е...
Не ми е празник, дядо.
Прости ми!... От небето ми прости.
Бях горда, инатлива, своенравна,
а всякога обичаше ме ти!...
Да можех някак времето да върна
и още миг със теб да изживея,
и за последно аз да те прегърна,
последна песен аз да ти изпея...
Остава да разказвам и да пиша
за времето, когато беше тук,
и както ти мен – него да възпитам -
синът ми, твоя мъничък правнук...

А тази песен, дядо, свърши вече.
Избърсвам си сълзите от лицето.
И колкото и днес да си далече
ще бъдеш жив завинаги! В сърцето!

Почивай в мир! ♥
Твоя внучка, Павлина
http://www.youtube.com/watch?v=TJhgJUTYs-c

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все едно е писано за моя дядо...Прегръщам те!
  • Мир на праха му!
    И на мен ми липсва моят дядо! Почина съвсем млад. 6
  • ....!
  • Респект и за стиха и за човека!
  • Просълзи ме...Само може да се радваш,че си имала такъв човек до себе си.За мен този човек беше баща ми.Той също не е между живите,но такива достойни хора наистина продължават живота си чрез нас.Ние сме щастливки,че сме се учили от тях...не всички хора са имали този късмет

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...