На 6-ти май, точно на именния си ден почина дядо. Той така си избра. Все казваше: „Когато умра, не ща да плачете, забранявам! Ще пеете, ще пиете и ще се веселите – все едно е празник!”. Много силен човек беше, и физически, и като характер. Тези, които го познаваха, знаят как обичаше да ни командори. Но си даваше сърце и душа за децата, внуците, приятелите... И сякаш пак ей тъй, неговата да е - на празника си отиде – за да ни напомни какво е заръчал – „да се веселим все едно е празник”... Но как да се веселим като си отиде такъв голям човек?!?
Днес, година по-късно, плача, пиша и си спомням за отминали дати, за всичко, което той направи за мен. Никога няма да забравя годините, които прекарах с дядо!... Днес малко са стойностните хора, които са част от живота ни. Tой беше такъв! Останалото - надолу... Защото когато боли - сълзите се превръщат в стихове.
06.05.
Гергьовден е.
Не ми е празник, дядо.
Закле ме да празнувам и да пея.
И помня, обещах ти да не страдам
и ни една сълза да не проле ...