6 feb 2018, 22:17

***

  Poesía
941 3 5

Момичето в мен- босонога самодива

из дебрите на миналото тича,

чертае тиха и неравномерна крива,

магични заклинания наум изрича.

 

Препуска из линейността на спомена

и дорисува всичко с пъстри акварели,

преглъща тук-таме сълза отронена

по множество несъстояли се раздели.

 

В скиталчества насред реалностите странни,

отричайки човешкото в търсене на Висшето,

из лабиринтите на сънища уханни,

загубих Всичкото и сграбчих Нищото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивалина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно приемам вкопчването, не искам да вярвам, че нещо ни е отредено! Ежесекундно ни се налага да избираме!
  • "В скиталчества насред реалностите странни" - веднъж видяла ги, трудно ще приемеш, че сме вкопчени само в една единствена, отредена ни за този живот, нали?
  • Благодаря сърдечно за включването,Dark Sky!
  • Благодаря ти искрено, Наде! Понякога си мисля, че писането е парчето реалност, което ни държи на повърхността, далеч от Нищото.
  • Щом пишеш така, не е нищо, Иве!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...